„От догодина всеки работещ ще получава поне с 55 лв. по-малко заради увеличението на осигурителната вноска. Това не важи за държавните служители, служителите в съдебната система, всички служители в МВР и всички военнослужещи“, каза Лидия Шулева, бивш вицепремиер и министър на социалната политика и след това на икономиката, в ефира на bTV.
„Средната заплата в бюджетната сфера е със 150 лв. по-висока от частния бизнес. На практика се получава така, че 1 880 000 работещите в частния сектор трябва да издържат 700 000 държавни служители и 2 000 000 пенсионери“, каза Шулева.
Тоест на един работещ се пада по един и половина, който те трябва да издържат със своите доходи, допълни тя.
„В същото време ще се увеличат заплатите на определени сектори. На едни с 12%, на други с 18%, на трети със 125% и на четвърти със 150%. На някои пък няма да се увеличат. По този начин изглежда бюджетът.
Тоест взимаме от всеки работещ в частния сектор по 55 лв., но увеличаваме с едни много големи проценти, несъответстващи на инфлацията за тази година, заплатите в публичния сектор. Задава се въпросът докога този работещ българин ще може да издържи на всичко това“, каза Шулева.
„27 години всички правителства спазваха финансова дисциплина. 27 години държахме бюджета или на излишък, или балансиран, или най-много на 3% дефицит. Държахме разходите под 40% и свихме дълга от 123%, който заварихме, на 20-25%. Всичко това до 2024 г.“, обясни Лидия Шулева.
„Какво стана 2025 г.? 44% разходи спрямо БВП за първа година. 10 милиарда дълг 2024 г., 18 милиарда дълг 2025 г. 45,8% разходи 2026 г. спрямо БВП и 21 милиарда дългове“, поясни бившият вицепремиер.
„Защо така наречената фискална устойчивост и стабилност вече не е толкова важна, както беше 27 години“, попита тя.
„2024 г. плащахме 400 милиона за лихви. Така както вървят нещата 2028 г. ще плащаме 1,8 милиарда за лихви“, допълни Лидия Шулева.
По думите ѝ има още няколко тревожни цифри - „Чрез опита да се вкарат 4 милиарда в Банката за развитие и през нея да се финансират държавни предприятия или общински проекти, които няма да върнат тези пари, се опитваме да прикрием един допълнителен бюджетен дефицит над тези 3%, който не е ясно дали ще мине“, посочи Шулева.
„През 2026 г. се очертава да се дадат пак такива пари за Банката за развитие с оглед заобикаляне на уж трите процента дефицит. Всички икономисти казват, че дефицитът ще бъде най-малко 6, 7 или повече проценти, особено ако се вземат предвид счетоводните хватки през Банката за развитие“, каза още...