Владимир Путин на 8 май се закле в четвъртия си мандат като руски президент. Един от най-поразителните моменти в церемонията по встъпване в длъжност настана, след като положи клетва, пише в Washington Post Кристиан Карил в публикацията си „How Vladimir Putin became the world’s favorite dictator”.

          Новият президент се ръкува само с трима души: с министър-председателя Дмитрий Медведев, с патриархът Кирил от Руската православна църква и с бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер. Това не е толкова изненадващо, колкото изглежда на пръв поглед. Шрьодер отдавнаа подкрепя близките връзки между Москва и Берлин. Той е служил в руски корпоративни бордове и е бил инструмент за прокарването на бизнес-сделки между двете страни. Не е чудно, че украински външен министър някога описа Шрьодер като "най-важния лобист за Путин в света". Значителната роля на Шрьодер на церемонията в Москва е напомняне, че Путин има много почитатели в чужбина - и че броят им нарасва. По време на последните общи избори в Италия двете печеливши партии - Петозвездното движение и крайнодясната Северна лига – открито заиграха с името на Путин. Последните дори подписаха споразумение за сътрудничество с руското правителство, а неговият лидер Матео Салвини описа Путин като "един от най добрите политически мъже на нашето време". Струва ли да се говори, че това е същия Путин, който нагло наруши международно право, като завзе Крим, продължава войната в Източна Украйна и използва силата на Интернет, за да сее объркване и хаос в западните демокрации. И все пак нищо от това не притеснява неговия международен фен-клуб. Ако не друго, неговото лошо поведение само усилва възхищението им, счита вестникът. Путиноманията се основава на няколко мощни тенденции в съвременната политика: 21-ви век с своите икономически кризи, нарастващо неравенство на доходите и успорвани културни войни, не доброто отношение към либералната демокрация. Тя разкри латентен авторитарен потенциал дори в някои от най-отворените общества в света. Путин, който е на власт от 18 години, е образцов силен лидер, чиято харизма привлича хора от различни партий. Европейците въздъхнаха с облекчение, когато центристът Емануел Макрон спечели миналата година френските избори, но по-вечето анализи пренебрегнаха факта, че и тримата негови претенденти – крайно десния лидер на Националния фронт Марин льо Пен, християнският консерватор Франсоа Фийон и бившият троцкист Жан-Люк Меленхон бяха настроени откровено пропутински и общо събраха в първия тур два пъти повече гласове от Макрон. Като лидер на „ревизионистична държава” Путин олицетворява стремежа на недоволните. Бившият офицер на КГБ се е хвърлил в ролята на защитник на традиционното християнство, непримирим борец за правата на гейовете и войнстващ националист. Недобре прикритото му презрение към Европейския съюз и неговата либерална миграционна политика се харесва на такива хора като Льо Пен, унгарския премиер Виктор Орбан и президента на Чешката република Милош Земан. И, разбира се, президентът Тръмп - човекът с необяснимото увлечение по Путин - счита руския президент за "силен лидер". И членовете на Републиканската партия вярно следват ръководството си.

          Според анкета миналата година 49% от поддръжниците на "Тръмп" вярват, че Русия е приятел или съюзник на Съединените щати, въпреки наличието на все повече доказателства, че Кремъл се намеси в американската политика. Тези американски фенове на Путин удобно пренебрегват факта, че голяма част от неговата глобална популярност се дължи на статута му „пътеводна звезда на антиамериканизма”, който обяснява защо неговите почитатели надхвърлят традиционното разделение на ляво-дясно. Рязката критика на руския президент срещу НАТО и предполагаемото участие на САЩ в "цветните революции" в пост съветското пространство предизвиква съчувствие сред онези, които ги дразни американското господство. Освен това според изданието, фен клубът на Путин има една малка мръсна тайна: расизма. Малцина американски консерватори или европолитици показват сходен ентусиазъм към авторитарните лидери на Китай, Турция или Египет. Със сигурност обаче не е случайно, че Путин е избраният диктатор сред белите супернационалисти като Ричърд Спенсър, който се отнася към Русия като "единствената бяла сила в света". Европейските и американските членове на движението за идентичност на белите хора са формирали близки връзки с руските си колеги, и то с благословията на Путин. „Развитието на ситуацията си струва да бъде наблюдавана.

          Анализаторите често говорят, че Русия сериозно изостава от конкуриращите се държави в областта на меката сила. Положението на Путин в качеството на любим на всички деспот говори, че това не е съвсем така, обобщава The Washington Post.