Димитровден, Митровден е празник, отбелязван на 26 октомври, когато се чества Свети великомъченик Димитър Мироточиви (Солунски), загинал за Христовата вяра и канонизиран от източноправославната църква.
За Св. Димитър българите, с оглед на традиционните си представи, казват: „Дядо Димитър разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първият сняг”. Според народните вярвания, Св. Димитър е по-голям брат близнак на Св. Георги. В празника Димитровден, на битово-християнско ниво, се проявява близначната идея за организацията на календарното време. Тя намира израз и в поговорката: „Свети Георги лято носи, а свети Димитър – зима”.
На Димитровден е и краят на традиционния период (от Гергьовден до Димитровден) за наетите сезонни работници – пастири, ратаи и др. След разплащане с тях, на празника ги освобождават. В някои случаи това става на следващия ден, наречен Разпус.
Разпространено е вярването, че в полунощ срещу празника „небето се отваря”.
Свети Димитър се почита и като покровител на мишките.
Обредността на Димитровден отразява древни митологични вярвания и представи, осмислени в духа на източноправославното християнство
Всеки, носещ името Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитрия, Деметра, Димка, Дима, Димана, Димислава,, Димо, Димчо, Драган, Драго, Драгомир, Драгомира, Мита, Митка, Митко, Митра, Митрана, Митьо, празнува имен ден на 26 октомври...