Сретение Господне или иначе казано Срещането на малкия Иисус в Йерусалимския храм е един от големите празници през годината. Свързан е с едно събитие от живота на Спасителя Христос.
Според изискването на юдейската религия на 40-ия ден от рождението му той бил занесен от майка Си, света Дева Мария, и от Йосиф, в храма в Йерусалим, за да бъде представен на Бога. Защото всяка първородна мъжка рожба е трябвало да бъде посветена на Бога. Това посвещаване се изразявало в представяне на първородния син в храма и даването на жертвени животни, според възможностите на семейството.
Празнуването на Сретение Господне днес не е само историческо възпоменание. Вдъхновени като Симеон от Светия Дух и ръководени от същия Дух в Църквата на Спасителя, християните могат да очакват своята собствена среща с Господ.
По стар обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение.
В българските вярвания този ден се нарича също Зимна Богородица, Вълча Богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.
Според народните вярвания през този ден не се работи никаква домашна или полска работа – шиене, плетене, чистене, работа в градината или на нивата, защото децата ще се раждат белязани. Само се готви. Домакините месят питки и ги раздават в две къщи.
2 февруари е също и български народен празник - Петльовден, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия - от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари - нов стил или на 20 януари - според старото летоброене.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци...