Чатал Хююк, който е смятан за първия град в историята, опровергава еволюцията
Чатал Хююк, който всеобщо се смята, че датира от 9 000 г. пр.н.е., е определен като един от първите известни градове в историята. Неговите първи открития, които поставят началото на огромни спорове в света на археологията, доказват още веднъж недействителността на еволюционните твърдения. Археологът Джеймс Меларт описва как напредналото състояние на областта го е удивила:
„Количеството на техническите достижения в Чатал Хююк е една от поразителните особености в това високоразвито общество, което очевидно е било в началото на неолитния прогрес… Как например те са полирали огледало от обсидиан, който е твърдо вулканично стъкло, без да го надраскат, и как са пробивали дупки в каменни мъниста (включително и обсидиан), толкова малки дупки, че е трудно да се открие съвременна желязна игла, която би могла да ги пробие? Кога и къде са се научили да разтопяват мед и олово…?”
Тези открития показват, че жителите на Чатал Хююк са имали нагласа за градски живот, можели са да планират, конструират и изчисляват, и разбирането им за изкуство е било далеч по-напреднало, отколкото е смятано. Професор Ян Ходър, сегашен ръководител на археологически екип, казва, че тези открития напълно обезсилват еволюционните твърдения. Той казва, че там е имало удивително изкуство, чийто произход е бил неясен, и отбелязва, че е било доста трудно да се справят с географското местоположение на Чатал Хююк. Според Ходър Чатал Хююк не е имал пряка географска връзка с регионите, които са били заселени по онова време. Откритите фрески са много напреднали за този период. Той казва, че след като са се запитали защо и как тези хора са се сдобили с толкова издигнато творческо ниво, истинският въпрос, който трябва да бъде зададен, е как група хора са постигнали един такъв зашеметяващ културен успех. Той казва, че доколкото знаят, не е имало еволюция в културното развитие, реализирано в Чатал Хююк, където непринудено и от нищо са се появили такива значими произведения на изкуството. 400 000-годишните копия, които изненадаха еволюционистите През 1995 г. немският археолог Хартмут Тим открил няколко дървени останки в Шонинген (Schoningen), Германия. Това били внимателно изработени копия или, с други думи казано, най-старото известно оръжие за лов. Това откритие силно изненадало еволюционистите, според които ловуването на едрите животни било започнало преди 40 000 години, когато съвременните хора се предполага, че за първи път са се били появили. За да може намерените по-рано в Клактон и Лехринген копия да бъдат пригодени към тази еволюционна лъжа, те били омаловажени и представени като прътове за копаене или снежни сонди.
Копията от Шонинген обаче се датират от много по-отдавна – отпреди около 400 000 години. В допълнение, тяхната възраст е толкова сигурна, че Робин Деннел, един от археолозите на Шефилдския университет, чийто доклад бе публикуван в списание Нейчър (Nature), казва, че било невъзможно да се подправи времето им или да бъдат интерпретирани по погрешен начин:
„Откритията в Шонинген обаче са недвусмислени копия: да ги окачествим като снежни сонди или прътове за копаене е все едно да твърдим, че електрическата бормашина е преспапие.”
Едната от причините, поради която тези копия изненадаха толкова много учените-еволюционисти, е погрешното мнение, че предполагаемите първобитни хора по онова време не са притежавали способността да изработват такива предмети. Тези копия обаче са дело на разум, способен да изчислява и планира последователни действия. За всяко едно от копията е бил използван ствол на около 30-годишно смърчово дърво, а заостреният му край е бил изработен от основата, където дървото е най-твърдо. Всяко едно от копията е било проектирано с равни пропорции и гравитационният му център, точно както по съвременен критерий, е бил една трета от задната част към върха. Имайки предвид цялата тази информация, Робин Деннел коментира:
„Те представляват значително вложение на време и умение – за избиране на подходящото дърво, оформяне на дизайна и като последна фаза - оформянето им. С други думи, тези хоминиди не са живели в неосъзната „петминутна култура”, действайки в съответствие с възникналите ситуации. Ние по-скоро виждаме една дълбочина в планирането, усъвършенстване на дизайна и търпение при дърворезбата, всяко едно от които се приписва единствено на съвременните хора.”
Тим, който открил копията, казва:
„Използването на усъвършенствани копия още през Средния плейстоцен може да означава, че множество настоящи теории относно ранното човешко поведение и култура трябва да бъдат преразгледани.”
Както Хартмут Тим и Робин Деннел казват, дарвинистките твърдения относно историята на човечеството не отразяват фактите. Истината е, че човечеството никога не е преминавало през еволюция. Изостаналите цивилизации и силно развитите такива са съществували едновременно в миналото. Следи от цивилизация в Гьобекли тепе На една част от тези Т-образни камъни, открити в Гьобекли Тепе, са изобразени лъвове.
Учените определят като „необикновени и несравними” откритията, направени по време на археологически разкопки в Гьобекли Тепе близко до Урфа, Турция. Това са огромни Т-образни колони, по-високи от човек, и с 20-метров диаметър, на които имало гравирани животински релефи. Те били подредени в кръг. Характерната им особеност, която наистина впечатлила научния свят, била възрастта на мястото, което било застроено преди 11 000 години. Според твърденията на еволюционистите хората по това време би трябвало да са построили тази внушителна постройка, използвайки единствено примитивни каменни инструменти. Според това погрешно мнение въпросното инженерно чудо е било дело на ловци-събирачи, които използвали най-примитивните средства преди 11 000 години. Това, разбира се, е доста трудно за вярване. Професор Клаус Шмид, ръководител на археологическия екип в Гьобекли Тепе, излага този факт, като казва, че точно както днес хората, които са живели по онова време, изглежда са притежавали способността да мислят. Шмид казва, че, противно на смятаното, тези хора не са били първобитни и не трябва да бъдат характеризирани като маймуноподобни същества, които неотдавна са слезли от дърветата и са се опитвали да изградят цивилизация. От гледна точка на интелекта, казва той, става ясно, че те са били точно като нас. Археологът Шмид провел малък експеримент, за да установи как тези гигантски колони са били пренесени в условията на онова време и как са били оформени. Той и неговият екип потърсили да отрежат огромен скален блок без помощта на машини, използвайки единствено примитивни инструменти, които би трябвало да са използвали предисторическите хора. След това те се опитали да го пренесат на късо разстояние. За експеримента обаче те предпочели да работят над по-малък скален блок. Част от екипа започнал да работи над камъка с цепеници, въжета и мускулна сила, правейки прости и естествени крикове. През това време останалите се опитвали да направят дупка в твърда основа, използвайки каменни ръчни инструменти, точно както майсторите каменоделци преди 9 000 години. (Според еволюционния възглед за историята се вярва, че по онова време не е имало железни инструменти, а хората от Каменната ера са използвали парчета твърд камък.) Работниците се опитвали да издълбаят камъка, като работели без почивка в продължение на два часа, но всичко, което успели да направят, било неясна линия. Екипът, който се опитвал да помести каменния блок, който бил с тежестта на 12 човека, работели усилено в продължение на четири часа, но единственото, което успели да направят, било да го поместят на седем метра разстояние. Този прост експеримент разкрива, че хиляди работници е трябвало да работят в продължение на месеци, за да оформят една-единствена кръгла област с камъни. Очевидно хората по онова време са използвали по-скоро високо технологични средства, отколкото примитивните методи, както предполагат учените-еволюционисти.
(вдясно) Мотиви с лъв, гравирани в някои от колоните от областта (вляво) Статуя на човек, открита в Гьобекли Тепе (долу) Скулптура на дива свиня, извадена при разкопките в Гьобекли Тепе
Керамичните изделия са една от най-често срещаните следи, оставени от миналите култури. Множество хора днес все още си изкарват прехраната, изработвайки такива съдове. Ако само няколко парчета от глинени съдове се запазят от наши дни и ако учените от бъдещето ги открият и предположат, че нашата цивилизация би трябвало все още да не е познавала металургията, то колко вярно би било това твърдение? Друго противоречие в еволюционния възглед е, че те наричат периода, през който тези творби са били изработени, „Предкерамична Неолитна епоха”. Според тази нереалистична интерпретация хората по онова време все още не са се били сдобили с технологията за изработване на керамични изделия. При положение че знаем, че те са изработвали статуи, транспортирали са гигантски камъни, които превръщали в прекрасни колони, и издълбавали релефи на животни в тях, украсявали са стените си с рисунки и са използвали инженерни и архитектурни знания, можем ли да твърдим, че не са знаели как да изработват глинени съдове? Това измамливо твърдение настойчиво е повтаряно многократно единствено с цел защита на предубежденията на еволюционистите. Без съмнение въпросните артефакти показват, че техните създатели са притежавали далеч по-напреднало знание, технология и цивилизованост, отколкото по-рано е смятано. Това от своя страна разкрива, че те не всички са били толкова първобитни, колкото се твърди. Всъщност в една статия, публикувана в турското списание Билим ве Текник (Bilim ve Teknik), се казва, че откритията в Гьобекли Тепе разкриват едно широкообхватно недоразумение относно историята на човечеството: „Тези нови данни разкриват едно огромно недоразумение относно човешката история.”. Тази грешка се дължи на интерпретирането на историята в светлината на еволюционната измама. Преди 8 000 години е било извършвано зъболечение, използвайки професионални техники
„Тези са от вестите на селищата. Разказваме ги на теб. Има сред тях руини, има и покосени.” (Коран, 11:100)
Археологически разкопки, направени в Пакистан, разкрили, че преди повече от 8 000 години зъболекарите са пробивали зъбите, за да премахнат изгнилото. По време на разкопките професор Андреа Кусина от университета в Мисури – Колумбия, забелязва малки дупчици около 2.5 мм в диаметър върху кътници отпреди 8 000 – 9 000 години. Впечатлен от съвършенството на тези дупки, Кусина разширил своето проучване, като накарал екипа си да изследва дупките под електронен микроскоп. Те открили, че страните на тези малки дупки са били прекалено съвършено заоблени, за да са причинени от бактерии. С други думи, това не са били естествени празнини, а последица от изкуствена намеса с цел лечение. Нито един от зъбите не показвал признак на изгниване. Това, както списание Ню Сайънтист (New Scientist) се изразява, „би могло да е само показател за умението на предисторическите зъболекари”. По това време, според еволюционната доктрина, човешките същества наскоро са се били отделили от маймуните, живели са при изключително примитивни условия и тъкмо са се научили в някои области да изработват глинени съдове. Как така едни хора, които еволюционистите твърдят, че живеят при такива примитивни условия, без да притежават никаква технология, единствено с някакви си каменни инструменти са успели да направят толкова съвършени дупки в нуждаещия се от лечение зъб, е една мистерия. Очевидно тези хора не са били първобитни, нито пък условията, при които са живели. Напротив, те са притежавали знанието да поставят диагноза на болест и са измисляли лечебни методи и технически средства за успешното прилагане на тези методи. Това още веднъж прави невалидно твърдението на дарвинистите, че обществата са еволюирали от примитивни към съвременни. Страстта на древните хора към музиката Интересът, който хората, живели преди около 100 000 години, са проявявали към музиката, е още един показател за това, че са изпитвали удоволствие от почти същите неща, от каквито и ние днес. Най-старият известен музикален инструмент, открит в Хауа Фтех, Либия, е фосил на флейта, изработена от птича кост и на възраст, оценена между 70 000 и 80 000 години. Пролом ІІ е място в Източна Кримея, където са били открити 41 свирки. Това място датирало отпреди 90 000 - 100 000 години.
Тази флейта, изработена от неандерталец, показва, че тези хора са използвали гама от седем ноти, която формира основата на съвременната западна музика. Изработването на флейтата изисква едно, а свиренето на нея друго познание, култура и способности. Музикалните познания на хората от онова време обаче са били далеч по-големи. Музикологът Боб Финк анализирал една друга флейта, направена от бедрената кост на мечка, открита през юли 1995 г. от археолога Иван Турк в пещера в Северна Югославия. Финк доказал, че тази флейта, чиято възраст, установена посредством радиовъглеродни проби, е между 43 000 и 67 000 години, издава четири ноти и има половин и цял тон. Това откритие показва, че неандерталците са използвали гами от седем ноти – основната формула на съвременната западна музика. Изследвайки флейтата, Финк забелязал, че разстоянието между втората и третата й дупка било двойно на това между третата и четвъртата дупка. Това означава, че първият интервал представлява цял тон, а интервалът до него – половин тон. Финк пише: „Тези три ноти… неминуемо са двутонни и ще звучат почти съвършено в рамките на всеки вид стандартна двутонна скала, била тя модерна или антична.” Това разкрива, че неандерталците са били хора с музикален слух и познания. Тези артефакти и археологически открития увеличават броя на въпросите, на които дарвинизмът, който твърди, че човешките същества и маймуните са произлезли от общ прародител, не може да даде отговор. Например защо и как маймуноподобните същества, за които еволюционистите твърдят, че са живели преди десетки хиляди години и само са сумтели и водели животински начин на живот, са започнали да се социализират? Това е една голяма дилема за еволюционистите. Еволюционната теория няма научни и разумни отговори за това защо тези маймуноподобни същества са слезли от дърветата на земята, как са успели да се закрепят на два крака и как техният интелект и умения са се развили. „Обясненията” не са нищо друго освен предубеждения и вълшебни приказки, основани единствено на фантазия. Как маймуните, които скачали от клон на клон, решили да слязат на земята? Ако попитате еволюционистите, те ще ви кажат, че това е станало в резултат на климатичните фактори. Еволюционната теория няма да е способна да даде разумен и логичен отговор на първите въпроси, които биха ви дошли на ум, като например „Защо другите маймуни са избрали да останат по клоните на дърветата при положение, че са можели да последват тези, които са слезли на земята?” или „Защо тези климатични фактори са оказали влияние само на някои маймуни?”, или „Какво е попречило на останалите маймуни да слязат от дърветата при същите климатични въздействия?”. Ако попитате „Как е станало така, че маймуните са слезли на земята и са започнали да вървят на два крака?”, то еволюционистите отново биха ви дали някакви обяснения. Някои ще кажат например, че тези маймуноподобни същества са решили да вървят изправени на два крака, за да могат по-добре да проучват силните си врагове. Нито един от тези отговори обаче не е научен.
За да може да бъде придадена форма на камък, трябва да бъдат използвани инструменти, направени от желязо и стомана. Обществата в миналото също като занаятчиите днес са използвали такива средства за рязане и оформяне на камъни. Преди всичко не съществува нищо такова като еволюция на ходенето на два крака. Човешките същества вървят изправени на два крака – един много специфичен начин на придвижване, който не се наблюдава при други живи същества. Една изключително важна точка, която трябва да изясним, е, че ходенето на два крака не е еволюционно преимущество. Начинът, по който маймуните се придвижват, е много по-лесен, по-бърз и по-ефективен от ходенето на два крака. Човек нито може да се придвижва, скачайки от дърво на дърво, без да стъпва на земята като шимпанзе, нито пък може да тича със 124 км/ч като леопард. Напротив, тъй като човекът върви на два крака, той се придвижва много по-бавно. Поради същата тази причина той е и едно от най-беззащитните същества в природата. Ето защо според еволюционната логика няма никакъв смисъл маймуните да се приспособят към ходенето на два крака. А точно обратно, според еволюцията би трябвало хората да се превърнат в четириноги, за да оцелеят и да се приспособят най-добре. Друга задънена улица, в която попадат еволюционните твърдения, е, че двуногите не служат на модела за „постепенно развитие” на Дарвин, който съставя основите на еволюцията и изисква съществуването на „смесена” походка между ходенето на два и на четири крака. Извършените през 1996 г. от английския палеонтолог Робин Кромптън компютризирани изследвания обаче показват, че една такава „смесена” походка е невъзможна. Кромптън достига до заключението, че едно живо същество може да върви или изцяло изправено, или изцяло на четири крака.” Не е възможен никакъв междинен начин на ходене поради прекаления енергиен разход. Ето защо е невъзможно и съществуването на полудвуного същество. Как предполагаемите първобитни същества са развили разумно и социално поведение? Отговорът според еволюционните безсмислици е, че посредством водене на живот в групи те са развили разумно и социално поведение. Горилите, шимпанзетата, маймуните и множество други животински видове също живеят на групи или стада, но нито едно от тях не е развило разумно и социално поведение като това на хората. Нито едно от тях не е строило паметници, не е проявявало интерес към астрономията, нито е създавало произведения на изкуството, защото разумното творческо поведение е характерно единствено за човешките същества. Всички тези артефакти, запазили се от миналото, са направени от хора с истински творчески умения. Представата, че тези хора са живели в примитивни условия, е опровергана от археологическите открития. ЕВОЛЮЦИОНИСТИТЕ НЕ ПРИТЕЖАВАТ НИКАКВИ НАУЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, КОИТО ДА ПОДКРЕПЯТ ТЕХНИТЕ ТЕОРИИ
Еволюционистите твърдят без никакви доказателства, че човешките същества и маймуните произлизат от един общ прародител. Когато бъдат попитани как тази еволюция би могла да е възникнала, те отговарят напълно ненаучно: „Ние не знаем, но се надяваме някой ден да разберем.”. Например палеоантропологът-еволюционист Илейн Морган прави следното признание:
„Четири от най-значителните мистерии относно [еволюцията на] хората са: 1) Защо те ходят на два крака? 2) Защо са загубили козината си? 3) Защо мозъците им са се развили толкова много? 4) Защо са се научили да говорят? Общоприетите отговори на тези въпроси са: 1) Ние все още не знаем; 2) Ние все още не знаем; 3) Ние все още не знаем; 4) Ние все още не знаем. Списъкът от въпроси може значително да бъде удължен, без да окаже влияние върху еднообразието на отговорите.” (Elaine Morgan, The Scars of Evolution, New York: Oxford University Press, 1994, s. 5)
Открития, които опровергават еволюционния портрет на човешката история Доказателствата, представени в „Скритата история на човешката раса: Забранена археология” (The Hidden History of the Human Race: Forbidden Archeology) от археолозите Майкъл А. Кремо и Ричард Л. Томпсън, преобръщат картината на човешката еволюция, каквато е отстоявана от еволюционистите. Тази книга излага останки от напълно неочаквани от еволюционна гледна точка периоди от историята. През 50-те години на миналия век например Томас Е. Лии, антрополог от Националния музей на Канада, провел археологически разкопки на остров Манитулен в местността Шегайанда в северната част на езерото Гурон. Там в утаечните слоеве, оставени от ледниците, той открил развити сечива. Когато се разбрало, че били на възраст между 65 000 и 125 000 години, публикуването на резултатите от проучването му било отложено, защото според погрешното вярване, доминиращо в научния свят, човешките същества за първи път са пристигнали в Северна Америка от Сибир едва преди 120 000 години и бе невъзможно да се твърди, че това се е случило по-рано. Друг пример, даден в книгата, е на археолога Карлос Амергино, който открил каменни сечива в непокътната 3 милиона годишна плиоценна формация в Мирамар, Аржентина. От същите пластове той извадил бедрена кост на тексодон, изчезнал южноамерикански копитен бозайник. В бедрената кост бил забит каменен връх на стрела или копие. По-късно друг изследовател намерил част от човешка челюст в същата тази формация. Според дарвинистите обаче човешките същества са били способни да изработват каменни топчета и върхове на стрели едва преди 100 000 и 150 000 години. Следователно, каквито и да било каменни топчета или върхове на стрели, датиращи отпреди 3 милиона години, са феномен, който еволюционистите не могат да обяснят. Това отново показва, че еволюционната теория е несъвместима с научните факти. В своята книга „Древни следи” (Ancient Traces) британският изследовател и писател Майкъл Бейджънт описва как през 1891 г. била открита златна верижка на възраст между 260 и 320 милиона години. Станало ясно, че тази верижка била изработена от осемкаратово злато, което представлява осем карата злато, смесени с шестнадесет карата друг метал. Средната част на верижката, която се появила от вътрешността на парче въглен, била разхлабена, въпреки че двата края били закрепени здраво. Във въглена били останали отлични отпечатъци от разхлабената част. Всичко това показва, че верижката би трябвало да е толкова стара, колкото и самият въглен. Възрастта на парчето въглен, в който била открита верижката, пък била от 260 до 320 милиона години. Откриването на златна верижка от време, през което еволюционистите твърдят, че човешките същества все още дори не са съществували, напълно срива историята на човечеството, която те съставят. Фактът, че едно общество използва бижута и изработва украшения, е доказателство за това, че неговите членове се радват на цивилизован живот. Нещо повече, изработването на златна верижка изисква както технически опит, така и оборудване. Изработването на симетрична златна верижка от златна руда не е възможно единствено с помощта на каменни инструменти. Очевидно е, че хората, живели милиони години преди нашето време, са имали познания в областта на изработването на бижута и са изпитвали удоволствие от хубавите неща. Друго откритие, което опровергава теорията за еволюционната история, е парче от пирон, което се смята, че е на 387 милиона години. Според доклада на сър Дейвид Брюстър от Британската асоциация за развитие на науката пиронът бил открит в пясъчник. Слоят, от който пиронът бил изваден, датира от Ранния девонски период, което означава отпреди около 387 милиона години. Тези открития, към които могат да бъдат добавени още множество такива, показват, че човекът не е полуживотно, както еволюционистите ни карат да вярваме, и никога не е водил животински начин на живот. След изброяването на подобни примери Майкъл Бейджънт продължава със следния коментар:
„… очевидно не съществува възможност нито един от тези факти да бъде приспособен към общоприетото научно разбиране за земната история… Всъщност тези данни – ако могат да бъдат доказани дори и само в един от случаите, които разгледахме – показват, че хората, в модерната си форма, всъщност са ходили по тази планета от доста дълго време.”
Археологическата история е изпълнена с такива открития, в лицето на които „общоприетото” еволюционно становище, което Бейджънт описва, е в безизходно положение. Но еволюционното становище също така внимателно пази тези важни експонати далеч от обществеността, а самото то ги пренебрегва. Без значение колко много дарвинистите се опитват да запазят идеологията си жива, увеличаващите се доказателства показват, че еволюцията е лъжа и че Сътворението е неоспорим факт. Бог е сътворил човека от небитието, вдъхнал му е от Своя дух и го е научил на нещата, които не е знаел. Посредством Божието вдъхновение човек е водил човешки живот още от момента, в който за първи път се е появил на този свят. Откритията при разкопките „Еин Гев І” опровергават тезата за еволюция на историята Проучванията разкриват, че хората, които са живели преди хиляди години, са използвали сечива, подобни на тези, използвани днес в селските области. Воденични камъни за мелене на зърнени храни, каменен хаван и сърпове са били открити в основите на колиба, използвана като жилище на площадката за разкопки, известна като „Еин Гев І” (“Ein Gev I”) в днешна Палестина, която датира отпреди 15 000 г. пр.н.е. Най-старото от тези сечива датирало отпреди 50 000 г.пр.н.е. Всички тези предмети, намерени по време на разкопките, разкриват, че нуждите на човечеството са се запазили едни и същи през всички времена и откритите начини за разрешаване на проблемите са много сходни един на друг, право пропорционално на технологията на своето време. Инструментите за прибиране на реколта и мелене на зърнените храни са едни от най-необходимите сечива в селските области днес, а също така са били използвани и във въпросното време.
){kind=link}
){kind=link}
){kind=link}
){kind=link}
){kind=link}
){kind=link}
){kind=link}
){kind=link}
){kind=link}
){kind=link}
){kind=link}
){kind=link}
){kind=link}