Макар и България никога да не е била водеща сила в световния тенис, през последните няколко години всички ние имаме много голям повод за гордост в лицето на Григор Димитров. Родения на 16-ти Май 1991-ва година в град Хасково тенисист е част от професионалния мъжки тенис от 2008-ма насам и за много кратко време той се превърна в най-успешния тенисист в историята на българския тенис.

          Всъщност, спорта и по-специално тениса винаги е бил в кръвта на хасковлията, като неговия баща е треньор по тенис, а неговата майка е бивша волейболистка. Той започва да играе тенис още на петгодишна възраст, като неговия сериозен възход започва през 2008 г., когато Гришо печели юношеските версии на турнирите от големия шлем Уимбълдън и Ю Ес Оупън. През следващите 2-3 години следва постепенен възход за нашенеца в световната ранглиста за да стигнем до началото на 2011-та година, когато той става най-младия тенисист пробил в топ 100 на ранглистата при мъжете.

          Следват редица добри резултати и даже първата победа на Димитров над тенисист от топ 10 (в случая това е Томас Бердих), докато през 2013-та година българския тенисист най-после успя да завоюва първата си титла от АТП турнирите. В края на 2014-та година Григор вече е под номер 11 в основната схема, като той даже достига и до номер 8 за кратко време, което е рекорд за него по това време. Всичко това е благодарение на няколко основни успехи, като той успява да спечели последователно титлите на Акапулко, Букурещ и турнира Куинс в Лондон.

          Но безспорно най-значимото постижение на Гришо през 2014-та е неговия паметен полуфинал на Уимбълдън, което е първото му такова постижение на турнир от големия шлем. Дори и до момента това си остава един от най-големите успехи в кариерата на Димитров и ако сте почитатели на конкретните тенис залагания ще видите, че коефициента на Григор за победа на Уимбълдън 2020 е 81.00. След успехите на българина през 2014-та обаче следва един значително по-слаб сезон.

          През 2015-та хасковлията не успява да изравни бляските си изяви от предната година, като той даже се разделя с треньора си по това време Роджър Рашид. Съответно, въпреки че за кратко той бе под номер 10 в ранглистата, Гришо приключи годината под незавидния номер 28. Последва едно посредствено начало на сезон 2016, като даже през средата на кампанията Димитров пада до номер 40. Именно след това обаче Григор постепенно възвръща своята форма и приключва годината под номер 17.

След това обаче идва най-успешния сезон в кариерата на българския тенисист, като през 2017-та Гришо печели няколко титли, включително в Брисбейн, Синсинати и тази от турнира в София. През същата година той печели и най-значимата си титла до момента, на заключителния АТП турнир за годината в Лондон, където Григор Димитров надделява над Давид Гофен с 2:1 сета. Това си остава най-големия успех за хасковлията до момента, като благодарение на това свое постижение той се изкачва до номер 3 световната ранглиста.

          Следват редица добри резултати и даже първата победа на Димитров над тенисист от топ 10 (в случая това е Томас Бердих), докато през 2013-та година българския тенисист най-после успя да завоюва първата си титла от АТП турнирите. В края на 2014-та година Григор вече е под номер 11 в основната схема, като той даже достига и до номер 8 за кратко време, което е рекорд за него по това време. Всичко това е благодарение на няколко основни успехи, като той успява да спечели последователно титлите на Акапулко, Букурещ и турнира Куинс в Лондон.

          През следващия сезон 2018 обаче формата на Гришо спада, като той приключва под номер 19, а през 2019-та година той пада с една позиция и е номер 20 при мъжете. И макар 2020-та да не започна по най-добрия възможен начин за българина, времето все още е пред него и ще бъде интересно да проследим как ще се развие кариерата му.